Нелепите чувства ще трябва да спра,а как да живея и как да умра без любов. Често пъти,човек върви по пътя на живота и стига кръстопът.На табелката "стоп"се спира и си дава една груба равносметка за извървяното досега.Нали трябва да реши по-нататък на къде.А ако му е тъмно в душата,въпреки,че както казват някои другари уличното осветление е измислено много преди да се родим,следователно мрак няма.Стоиш,държиш в ръката си билет,а разбираш,че този билет не е за нито един от пътищата изправени пред теб.Ако имаш смелост, ще пътуваш без билет,докато те свалят някъде.Какъв е пътят ми- не зная.Защо при мен е все туй скиталчество из път,на който не съзирам края,поглед вечно устремен напред към утрешния ден,без там пристанище да зная.Какво постигнах до тук,почти нищо. Обичам ли-не.Но защо винаги имам нужда от някого,защо все трябва да знам,че някой ме крепи,че имам подкрепа зад гърба си.Вземам сама решения,а не успявам да устоя на тях.Какво искам и какво гоня?Вятъра изглежда,но той не се лови. И ...