Лежа на пода. Гледам празно в ниския таван. Захапал съм цигарата, пуша, без да я вадя от устата си. Слушам си DEPEСHE MODE. Не съм тук. Там съм.
Някакви чувства. Не мога да ги опиша с думи, породени са от чистия хаос. Нямат лице. Нямат нищо. Празни са. Кодирани са.
Не ги разбирам. Опитвам се да ги разчета:
Нещо ми влиза в носа, закашлям се. Тъпата цигара е изгоряла до половина и пепелта ми падна в носа!
Ставам от килима, отивам до прозореца. Гледам дъжда.
Край.
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados