21 ago 2009, 23:33

Празнота 

  Prosa » Otros
676 0 2

Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.

Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те кара да се отчайваш... да губиш себе си...

Нов опит. Усмивка. Отново болка. Но ти си упорита и продължаваш напред, доколкото е възможно. С празно сърце. С тази тъга, която ти тежи и не те оставя да спиш спокойно.

А когато си сама - сълзи. Искрени. Горещи. Не можеш вечно да си силна. Искаш да изпариш тези емоции под формата на мимолетни мигове ридание.

И пак усмивка. Бършеш сълза, губиш себе си, а с теб си отива и надеждата.

Болка. Тъга.

© Златка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всеки има моменти на тъга,отчаяние..
  • Защо всичко е болка и тъга? Трябва хората да намерят сили и да продължават напред, не трябва и надеждата да си отива...
Propuestas
: ??:??