Фактът, че има празни купета изобщо не изненада Деян. Той често пътуваше по този маршрут и никога не бе имал проблеми да си намери място. А пък паднеше ли нощ, влакът съвсем опустяваше. Дръпна вратата, влезе, метна раницата си на решетката отгоре и се настани до прозореца.
Отвън прелитаха тъмните силуети на орехови дървета, а в далечината от време на време проблясваха светлини на заспиващи селца. Деян много добре познаваше пътя и пуленето навън бързо му доскуча. Притвори очи и заслушан в ритмичното тракане на влака опита да се отпусне. Бързо се унесе в сън.
Стресна го рязкото изскърцване. Отвори очи и примигна, за да избистри погледа си. Някаква жена се суетеше пред купето, сякаш изпитваше затруднения да отвори плъзгащата се врата.
– По-рязко, госпожо! – провикна се Деян, леко раздразнен, че нарушават спокойствието му.
Жената най-накрая успя да отвори вратата. Придвижваше се с патерици, може би затова се бе затруднила при влизането.
– Добър вечер – каза тя и с усмивка на уста кимна, пр ...