I.Другият ъгъл
В памет на баба Иванка
Вървя по улицата, пресичаща другия ъгъл на живота и само разцъфналите дървета наоколо ми напомнят, че животът има и хубава страна. Вървя и мисля, че той е една двуъгълна фигура и това не е никак странно. Той просто не се подчинява на законите на геометрията. Неговата фигура е уникална, различна от представите на повечето хора. За някои от тях животът е многоъгълник, но все пак, накрая, когато вече „всичко е все едно", те отново, без значение какви са техните желания, опират до въпросните два ъгъла. И сега аз просто вървя по черната улица на живота, както я наричат повечето хора, въпреки че никъде наоколо не виждам табелка с името й. И уж е черна, а всичко около мен е светло - небето е безоблачно, грее слънце, топло е, дърветата са разцъфнали. И това не ми се струва никак необичайно - всичко си тече по нормалния начин. Фактът, че аз минавам по черната улица, не е причина нещата да се променят. И, въпреки това, усещам, че нещо вътре в мен се е промен ...