Из книгата ми ,,Предците ми говорят"
От глава " Петко и Иванка"
От този ден минаха три месеца. Младото семейство заживя честито в новата къща. Горди бяха с постигнатото, но горделивост не проявяваха към по-бедните. Затова хората ги обичаха и тачеха. Децата бързо свикнаха с новия дом. Тичаха нагоре-надолу по двата етажа за страхове на майка им. Тя се притесняваше да се не пребият по стълбището за втория етаж. Както винаги, Петко я успокояваше. „Бог ги пази! Каквото има да става, ще стане. Със и без нашето притеснение. Затова седи спокойно и остави децата да беснеят. Те това прават малките деца, еми“. И бели правеха, но такива детски и невинни. Ето например Иванка правеше прекрасно сладко от белени цели сливи. На мястото на костилката ядка от орех слагаше. Сладкото излизаше не само много вкусно, но и красиво за гледане. Сливите ги топеше във варов разтвор, за да се не разкашкват при варене и те оставаха цели и златно жълти. Сиропът бистър като сълза. Слагаше го в един трилитров стъклен б ...