Бе вечер и тъмно като здрач. По ничии улици нямаше ни пуста,жива душа.  Само народът по това време се стичаше и събираше към центъра на любимия си град-щяха да палят коледната елха,а небето щеше да засияе от прелестта на празничните фойерверки и силно-светещите коледни лампички,олюлени навсякъде около старото дърво,приличайки всъщност на тъмна,безкрайна редица от купища стари и нови гирлянди. Щеше да се появи и добрия,белобрад старец на откриването на елхата-Свети Никола. По традиция,обаче германските жители винаги се подготвяха за Коледа още в последната седмицата от месец ноември: цялото семейство се събираше в родния дом,и се заемаше с подготовката за украса на коледното дръвче. Печаха се курабийки,сладкиши,като,например, ,,Немски коледни сладки Лебкухен", ,,Щолен" и още  най-разнообразни сладки,празнични искушения.  Така приветстваха с отворени врати техния Дядо Коледа,известен още като Свети Никола. Входните врати на къщите се украсяваха със зелени венци с четири свещи за запалване-всяка от която,даваше своя пламък,всяка Божия,пред-Коледна неделя. Последната свещ се запалваше на Коледа. Родителите даваха на децата си големи и обемни,внушителни и красиви,коледни календари с по 24 номерирани,малки прозорчета. А долу или в средата на календара,имаше поставена хубава зимна картина. Ааа,що се отнасяше до тези 24 блокчета? Децата всеки ден,по този повод,изяждаха по един скрит шоколадов бонбон. Освен че хапнаха вкусно-вкусно,сладко,децата оставяха своите написани писма до прозореца на своята стая,и го поръсваха щедро със захар,чакайки Дядо Коледа или неговия помощник,Купидонът,да зърне и види на момента. Само центърът закъсня малко с подготовката си. Но ето,че сега,той целият светеше в своите светлини,целият светеше в прелестта си и разнасяше скорострелно своята празнична магия. Елхата,поставена в центъра,сега светеше с пълна сила. Цялата бе огряна в мощно-жълто,сякаш прегърната и озарена от лъчезарните,топли лъчи на слънцето. Освен жълтите,коледни лампи,по елхата тук-там се подаваше по някоя огромна топка,подаваше се закачена,малка или средна на големина шишарка,завързана или с червена,или с жълта панделка. Цялата светлина се отразяваше, ,,блъскайки се" по грапавите,а понякога и гладки стени на високите,немски къщи. Те от своя страна също споделяха своята радост по случай предстоящия,радващ всички,празник. Окичени също със светещи лампички и гирлянди,нямаше как човек да не се захласне и по тях. Отделно на места,забавленията за малки и големи,щастливи и развълнувани малчугани,работиха вече до по-късно. Въртележки с колички,кончета,коледни надпревари,дори оредени срещи с живите помощничи на Дядо Коледа-неговите елфи и красиви,летящи елени. Все най-разнообразни забавления за развълнуваните пакостници. Дойде ред и на фойерверките-красиви,разнообразни на цвят,разпръснати като художествени бои из цялото нощно платно-небето.     

         Само Айшли,обаче не пожела да отиде на откриването. Беше ядосана,беше разсърдена на близките си. Преди да решат да излязат,се свикаха на семейната трапеза,която отдавна,отдавна всъщност беше станала нито обща,нито семейна,просто самотна трапеза в къщата. Нищо повече. Айшли се опита да се възпротиви,но баща ѝ и сестра ѝ не бяха съгласни с решението ѝ да се възпротиви да не яде-накараха я,сядайки и те на масата заедно с нея. Заедно с единственото йм останало семейство,което имаха-тя. Майката бе отдавна починала,а брат им бе поставен в гроба да си отиде,когато бе твърде млад. Из ума на младоликото девойче все още се разнасят гласовете на баща ѝ и сестра ѝ. 

         ,,Защо не ядеш?" ,   ,,Не ти ли харесва?" ,    ,,Нима ще плюеш в салфетката?".  

         Всичко това ѝ дотегна. Яде,изяде си чинията,но след това се заключи скришно в банята. Там повръща цели двадесет минути. Искаше да бъде час,но знаеше много добре,че семейството ѝ щеше рано или късно,сега или някой друг път да се осети и да се опита да я спре. Те тръгнаха без нея,тъй като тя не пожела да споделя общ път с тях-не и сега,когато я накарах да яде. Ужас! Трябваше и след няколко дни да отиде до болницата,за да си направи изследвания,при това хормонални. Преди да излезе,Айшли отново се запъти към семейната баня. Докато вървеше от кухнята към хола и от към хола към коридора,тя едва тогава забеляза коледната украса и самото коледно дръвче. На семейните им картини,поставени на една от стените в красивия им уютен дом,бяха закачени гирлянди и разноцветни лампички. Подът бе гладък и студен,но някак си кокетните им лампи,стърчащи и показващи се от върха на тавана,успокояваха смътната обстановка. Вратите на килерите,шкафчетата и гардеробите бяха здраво затворени,а прозорците просто не отворени. Нищо не ѝ се струваше реално,нито действително. Все едно бе сън,все едно сънуваше един непробуден сън. Изкачи стълбите и влезе в банята. Съблече блузата си и се погледна в огледалото. Не! Тя не виждаше себе си,нито някой друг. Виждаше само собственото си отражение и според нея то бе голямо,дебело,мразено,нямащо за какво да живее. Обърна се с гръб към огледалото и реши да протегне ръка към гърба си. Веднага напипа нещо изпъкнало,нейния гръбначен стълб. Отново се обърна и видя лицето си. Въздъхна тежко,страдално и облече блузата си с дълъг ръкав. Наметна се с топли дрехи,като преди да тръгне взе кутийката си с цигари и една запалка. Имаше желание за пореден път да пуши. Затвори след себе си и се запъти към...парка.        

                    О,мила Айшли,какво се случва с теб?!!