1.
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й хармония. Аз съм единственият купувач и се опитвам да поддържам разговора, за да повиша малко настроението й.
-Тука са, но аз нямам време за четене… - отговаря неохотно Ваня, но в гласа й прозвучават и категорични нотки.-Твоите книги Дениз ги чете. Разбрах, че си написал нещо специално за нея. Аз предпочитам нещо по-леко.
-Даваш ми хубава идея – с готовност подхващам разговора аз.-Може да опитам да напиша и нещо по-леко, но областта за която пиша – човешкото преживяване, в неговия хуманен вариант, постигащ възпроизводството на инидивидуалноста, не е от лесните. Ти какво предпочиташ?
-Тука имам няколко книги – отзовава се младата жена и изважда пакет с цяла дузина дебели романи, каквито поняк ...