Тучна зеленина покриваше планинските склонове на Лангедок, които провираха тук-там остри скали през буйната широколистната гора и гъстите шубраци. Жером крачеше уверено по каменистата пътека. Зад него по-възрастната Сабрин се опитваше без голям ентусиазъм да поддържа бодрото темпо на тридесет и четири годишния мъж. Трябваше да оставят автомобила си в Падерн – малко селце в този глух край на Южна Франция, което едва ли наброяваше повече от двеста жители – и жената беше благодарна, че макар и да беше топло и задушно, юнското слънце бе скрито от облаци.
– Не мога да разбера за какво трябваше да бием целия този път, само за да видим някакви камънаци, когато имаме толкова работа в Нарбон.
– Гледката отгоре си заслужава, Сабрин. Ще видиш. А и искам да се запознаеш с местността, за да добиеш по-добра представа за размаха на проекта.
– Едва ли си струва цялото това катерене. И каква е тази крепост?
– Това е само малък наблюдателен пост. Предполагам, че оттук малка група рицари са предупреждава ...