HUG ME AND TELL ME EVERYTHING WILL BE FINE…
Песента ме успокоява. Последните дни ме е обхванало ледено спокойствие. Мисля си „Пристъпът идва отново!“. Не изпитвам страх. Вече не. Просто това ледено спокойствие. Седнала съм в градината и пия ментов чай с мед. Господи, не съм спала с дни. Четири сутринта е. Навън е тъмно. Слаба болка се разпространява във всяка част от тялото ми. Песента свърши. Пуснах я отново. Исках да закусам нещо, но бях твърде слаба, за да стана. Винаги е така преди пристъп. Кучето дойде и ме облиза по крака. Усмихнах му се. Легна до мен. Започна да ръми, но аз не помръднах. Някъде далече се чу грохот на гръмотевица. Силна и ясна. Усетих полъх.Затворих очи. Болката ставаше все по-силна. Изгаряше всичко по пътя си – спомени,чувства, мисли. Всичко, което те крепи и изгражда като същност. Болката яростно напада, аз седя безмълвно, превръщам се в усещане. Усещам лекото треперене на ръцете ми. Опитвам се да ги овладея. Не успявам. Слабото рамене се превръща в силен и пор ...