... Тогава То влезе в задимената ми стая. Протегна ръка, и го видях как хваща с два пръста някаква съвсем къса... нишка, излизаща от мен, която до тогава не бях забелязвал.
Започна да дърпа...
... дърпаше ли, дърпаше... а аз изчезвах ли, изчезвах...
И от мен не остана нищо. Превърнах се в километри прежда насипана по пода.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Сега никой няма да се занимава да отплита преждата, да я навива на кълбо... Но дори и да се опита, пак ще му е по-лесно, отколкото да разбере някогашния ми Вътрешен свят.
...........................................................................................
Огледай се целият. И ако видиш нишка - дърпай...
На И.К.