Връщах се от работа. Трябваше да съм на смяна до шест, но шефката  имаше  рожден ден, почерпи ни на обяд сладкиши и кола и ни разреши да си вървим у дома.

Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната,  с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче цветя за  левче, разкош, който обикновено не си позволявам. Загледах се в пъстрите дрехи по сергиите и витрините и ми се прииска да си купя най-после и аз нещо ново. От  години износвах  това, което дъщеря ми не харесваше или вече беше излязло от мода. Поради тази причина трябваше да отстоявам  непрекъснато с китайски мъчения нейните килограми, но денят днес беше прекрасен  и аз реших да бъда мъничко неразумна. Мургава  продавачка ми подаваше пъстра рокля с усмивка като филмова звезда.

- Само за три лева, душко. Много ще ти отива и ще бъдеш щастлива. От мен да го знаеш. Аз никога не греша.

Повдигнах рамене неуверено.

- Малко съм стара за нея. Прекалено е пъстричка.

            Мургавелката възмутено разпери ръце.

- Ма как ще си стара, душа, като момиче си още. Пу, уроки да не са ти, на 25  ми изглеждаш.  На, честен кръст,  ако те лъжа.

Засмях се и извадих парите. Три лева и един за цветята, четири. Отиде ми половината подстригване. Ще помоля съседката да ме  оформи довечера и ще се вместя в бюджета. Никой няма да разбере.

Стисках цветята и роклята и подскачах по стълбите към апартамента. Отключих със замах вратата, изритах маратонките в коридора и тъкмо минавах  покрай спалнята към кухнята и замрях. От там се чуваха приглушени звуци и стенания. Пуснах цветята и пликчето с дрехата на пода и се облегнах на стената. Ицо ми изневерява. Ицо ми изневерява! Ицо ми изневерява? Не можех  да проумея, в устата ми горчеше и  се свлякох по стената, сядайки на плочките обезсилена. Звуците продължаваха да се чуват и в един момент се заслушах внимателно. Това май не беше гласът на мъжа ми. Ръмженето по време на любовна игра не беше негов тип поведение. Съзнанието ми почваше да се прояснява бавно. Погледът ми безцелно блуждаеше и внезапно ги видях. Чуждите мъжки обувки. Черни, с връзки отпред, може би 46 номер. Събути вниматено и поставени една да друга до моите жълти пантофи като черни мишоци. Ицо си има любовник? Бавно се изправих до вратата. Бях бясна, усещах пулса си в гърлото. Бях готова да вляза и да му издера очите. Държах дръжката на вратата, когато чух женския глас. Мъркаше като погалено коте. О, не! Мъжът ми си е направил тройка! Това вече е абсолютна наглост. Докато аз се съсипвам от работа, той си устройва забавление у дома посред бял ден. Натиснах дръжката, готова да издера очите и на любовника, и на любовницата. Оказа се заключено.  Задъхах се от безсилие и ярост. Мислех да започна да крещя, но едва ли щяха да чуят при новата изолация. Можех и да събера съседите да погледат домашния цирк, но така щях да се унижа и аз. Ако можех, бих разбила вратата и   убила на място и тримата.

Сетих се, че от терасата кухнята има общ прозорец със спалнята и мога да погледна  какво става вътре. Мъжът ми се шегуваше,  да внимаваме с гушкането, когато си е у дома дъщерята... Дъщерята? Поля ме студена вода. Мила е само на 17.  Дали тя не си е довела любовник? Нямали са пари и го е довела у нас?  Седнах в кухнята на малката маса. Загледах се в розите на покривката и си поех дълбоко  въздух. Сърцето ми ту спираше, ти започваше да препуска като на бързо бягане 100 метра с препятствия. Извадих телефона си и страхливо набрах номера й.

- Мам,  защо ми звъниш в час?

Чувах  ясно шума в класната стая и опитите на госпожата по испански език да въдвори някакъв ред.

- Исках само да  питам искаш ли пържени картофи за вечеря.

Мозъкът ми беше блокирал и нищо друго не успях да измисля.

- Разбира се, винаги искам, мам. Ще се прибера след училище веднага.

 Оставаше  само да пропълзя на терасата и да погледна през прозореца. По-отвратителен ден не бях имала в живота си. Трябваше да разбера беше ли гей мъжът ми или  не? Но първо  се налагаше да отида до банята, защото цялата треперех неудържимо. Ще се наплискам с вода, за да не падна от терасата, докато се протягам да открия истината.

Пуснах водата да тече силно и започнах да плискам лицето си. Онези в спалнята така се бяха разгорещили, че се чуваха дори тук.  Намокрих си и косата, за да се взема в ръце и да мога да мисля трезво.

Застанах на терасата и се протегнах към прозореца на спалнята. Слънцето блестеше и не виждах добре какво става вътре. Повдигнах се  на един крак като балерина и залепих нос на стъклото.  Държах се за стената с едната ръка, а с другата за стъклото. Това, което видях, ме разтърси  до дъното на душата ми. Шефът на мъжа ми беше награбил сестра му  пред компютъра и ако съдех по изражението и на двамата, скоро нямаха намерение да спрат.  Бавно,  много бавно се отлепих от прозореца. Изведнъж се почувствах щастлива. Сестра му  за пореден път  го беше използвала  гадно. Явно е измислила плоското извинение, че техният комютър  има вирус и трябва да ползва нашия,  за да  напише не знам какъв си отчет. Беше го правила няколко пъти, и той, нищо неподозиращ, винаги й даваше ключовете, когато апартаментът е празен, за да „работи”. Усетих мириса на пролетта отново във въздуха.  Слънцето ми се стори по-светло от всякога. Влязох в банята и си взех бърз душ на скорост. После облякох новата рокля, завъртях се щастлива пред огледалото  и се обадих на мъжа ми в офиса.

- Пуснаха  ни по-рано от работа.  Искаш ли да мина през твоята служба и да пием кафе заедно? Купих си нова рокля.

            Усетих как мъжът ми се смее без глас отсреща.

- Разбира се, шоколадке. Чакам те с нетърпение.

            Оплезих му се мислено и добавих.

- И имам изненада за теб.

Затворих телефона,  преди да ми отговори, превъртях тихо ключа  и излязох навън. Вървях пеша усмихната, лека  и светла като тийнейджърка. Това  беше един  от най-прекрасните дни в живота ми.