- Проблемът е, че никой не знае къде точно живее семейство Старк. – обади се Франческа.
Настана мълчание и никой не се обаждаше. Междучасието свърши и всички отидохме в час. Не можах да повярвам, че Селин беше на чина си и драскаше по тетрадката си. Аз се доближих до нея.
- Как си? – попитах загрижено.
- Разкарай се, не искам да те виждам, навличаш ми само неприятности. – изсъска тя в лицето ми.
Аз просто се отдръпнах. Чувствах се както в първите дни, когато се опитвах да общувам с нея. Отново се беше превърнала в безчувствено същество, което не иска да ме вижда. Защо ме мразеше толкова?
След часовете излязох от сградата на училището и видях как Селин ходи с братята си по средата на паркинга. Тя ме забеляза и присви злобно очи. Аз извърнах глава назад, за да видя дали приятелите ми идват и след това отново погледнах към паркинга, но семейство Старк вече не бяха там, бяха изчезнали, сякаш се изпариха за секунда. Как, по дяволите? Не беше честно да ме уставят с толкова много въпроси.
При ...