В нощта проблясва светлина от поредната запалена цигара, върху невидим дансинг от напразни надежди и погубени мечти, димът спуска се в пламенно танго с лунните лъчи, обезпокоявани единствено от присмеха и аплодисментите на падащи сълзи, в съзнанието болката жонглира като цирков шут със спомените, пред единствения зрител - сърцето, което натъжено спира да тупти на моменти.
И в този късен час шоуто продължава, ето, че е ред на чувствата да излязат на тази мрачна сцена, първи са съмнението и доверието, те ще влязат в ролите на гладиатори, сражаващи се на арената на уважението, съмнението ще бъде Давид, а доверието - Голиат.
...И край, с едно камъче лъжовно бе предречено на Голиат поражението.
Следват самотата и апатията, които ще правят фокуси с времето.
Всички знаем, че времето непрестанно тече, ала с думички две ("Няма Те!") ,
го накараха не само да спре, а и часовникът на обратно минутите да отброява и да застина в точно определен час, в който сърцето твоя призрак на леглото ще съзре.
...