Ама такъв си е, Нинке, преструван…Оня ден кучето захапало някакъв жетон. Отде го намери – нямам понятие. Но го захапало и аха - да го глътне. Викам му на моя: „Махни го, махни го!“. Той хвана кучето, отвори му устата и взе да рови… Не, те с кучето се разбират, онова има страх от него и търпи подобни обиски. Що кокали и клечки му е теглил от устата… А в това време виждам, че жетонът паднал пред муцуната на кучето. И му крясвам най-човешки: „Къде зяпаш, бе?! Отпред е!“.
А моичкият взе да рови по пътеката пред устата му, да търси пипнешком. Хеле набара жетона…
Скарах му се, а той се оправдава: „Не виждам, бе жена, знаеш, че не виждам…“
Не вижда – друг път!
Да де, ходи на лекари, с лазер му човъркаха очите, хапове изписаха, капки си слага, 40% от зрението му, викат, останало… Ама чак да не вижда…
Прави се, знам си го аз…
Той си е такъв – преструван. Е, преди няколко години ми се вайка от сърце. Ама нищо му няма, нищичко… Отиде на доктор, в болницата го взеха, операция му направиха, четири ...