Птица съм! Летя някъде сред облаците, размахвам безгрижно крилете си и се рея без никаква идея.
Сигурно, защото съм птица, пък те птиците летят за щяло и нещяло.
Не знам каква точно птица съм, но понеже няма други птици около мен, сигурно съм странна птица. Не... не съм птица! Човек съм! Човек, който стремително падаше от небето.
Режа въздуха като нож толкова бързо, че дори не чувам виковете си, защото не могат да ме стигнат. Нещо не е честно! Нещо не е справедливо!
Защото изведнъж се преобразих в съвсем обикновен човек, но реалността си остана същата.
Би трябвало в момента, в който се осъзнах като човек, реалността също да се промени.
Но реалността остана същата, поради което изпаднах в ужас и предварителна агония, предусещайки ударът в твърдата земя.
Не е страшен самият удар, а миговете преди него!
Ударът съществува само секунда-две, но миговете, в които разумът ни предугажда и си представя болката, се разтягат по странни физични закони дотолкова, че един миг може да ни се стори час. ...