Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме караше на работа, вечер ме прибираше. Леля Бонка и леля Злата плетяха терлички и елечета за бебето. Аз останах на заден план. На мен никой вече не ми плетеше.
- Още не се е родило, а има всичко, ами аз?
- Ах ти, горката! Какво ти липсва?
- Как какво, сине? Права е. Детето ще се роди преди да сте подписали.
- Тя не искаше това да каже. А и много важно, че не сме. Нали си имаме дом, мама и татко и две баби отгоре.
- Срамота е, сине.
- Ама пък е хубаво!
- Кое му е хубавото? ...