Трета част
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В навечерието на Новата година си направих равносметка на живота. Най-важното беше, че исках да живея. Бях задължена на тези две жени за грижите и вниманието, с което ме обграждаха. Не знаех как да им се отблагодаря. Когато в празничната вечер им казах, че мисля да започна работа, те притихнаха, спогледаха се мълчаливо и после ми пожелаха късмет.
- Ще ни липсваш!
- Щом се оправя, ще идвам често.
- Не обещавай нещо, което не си сигурна, че можеш да изпълниш.
- Поне ми се иска да е така.
След Нова година се обадих на старите си колеги. Събрахме се у Нели, тя живееше сама. Разказах им за неволите си и ги помолих да ми помогнат да си намеря работа. Останах при Нели една седмица. По цели нощи си бъбр ...