Втора част
- Все ги пазех за нови тея черги, ама я как грейна къщата с тях. Довечера е Бъдни вечер, ще си седим сами, ама утре на обяд ще поканим Злата, да не е сама. Откак миналата година се помина Митьо, мъжът й, сме все заедно. Тя няма деца, то не че моят син ме навестява често, но пак, обажда се. Не ме е оставил. Така исках да си имам още едно дете, момиченце, ама... нещо не се получи. Мечтаех да ми дойде снаха, отмяна... Не се сърдя, младите не са като нас. Да са живи и здрави!
Бяхме седнали трите да обядваме, когато телефонът иззвъня. Леля Бонка скочи и отиде до апарата. Дълго говори и, като остави слушалката, каза:
- Синът ми! Никога не ме забравя за празници. Довечера ще ходят на ресторант с булката и някакви приятели, пък утре ще дойде да ме види.
- Ами аз?!
- Какво ти?!
- Какво ще му кажеш за мен?
- Не бери грижа, а сипвай винцето по чашите, Коледа е! Разчупвай баницата на леля ти Злата и си погледни подаръците!
До прозореца си бяхме украсили елха, но чак сега видях, че под н ...