Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене. Бяха го съкратили. Парите от борсата свършиха, но той не можеше да си намери работа. А ножа, ножа го носеше не за да убива, по-скоро от страх да не го нападне куче, промъквайки се в двора на някоя къща.
Минаваше полунощ. Асен спря пред малка едноетажна къща с голям двор. Беше готов да краде каквото му попадне, само да има нещо за децата. Знаеше, че това не го оправдава, но… Не виждаше друг начин. Не можеше да разсъждава трезво. Трябваше да отидат в града. Там имаше по-голяма вероятност да го вземат някъде на работа, но то пък квартирата беше също сложен проблем. Кой ще го пусне с три малки деца, а и наемите бяха високи.
В двора до къщата имаше пристройки и Асен помисли, че там са прибрани ...