Бащата цяла нощ не можа да заспи! Едва преди час беше задрямал, но след като усети отново познатата болка в крака се събуди с трескави очи. Погледна на страни. Синът му, младо момче, почти вече мъж, беше се свил на кълбо и дишаше дълбоко. Приближи се до него, докосна челото му. Вече втори ден синът му го мъчеше някаква тежка треска. Облакътил се на гъстата си рижава брада си спомни за момент за жена си, която преди да предаде Богу дух беше същата трескава. Опита се да не мисли за това.
Цялото село се скри. Само на половин ден оттук се чуваше пукота на снаряди от фронта и в тая тежка зима никой не смееше да тръгне на някъде. Всеки се молеше и просто се надяваше тези снаряди да не дойдат тук.
В селото нямаше доктор, а бабичката дето лекуваше подобни трески отдавна беше се поминала. Нямаше и някой катър или кон, бедничък си бе бащата. Погледна иконата на майката на Иисус - Мария и сне очи, мърморейки нещо под носа си.
Познаваха го като добър чиляк. Тих, готов да даде последния си залък да ...