ПРЕЗ РОДОПИТЕ
Влакът напусна Асеновград. Отзад останаха накацалите по високите ридове параклиси – бели птици пред полет. Долу река Чая виеше змийското си тяло под платаните и загладените от водата камъни. А после се разстилаше като голямо огледало, там се отразяваше околната природа. Зеленият пастел на дърветата, смесено с топло кафявия цвят на камъните, надвиснали над водата ни опияняваше. До мен се е сгушила моята приятелка от Япония. Ококорила очите иска да попие цялата красота. Нейните шестдесет и няколко години не я успокояват. Отпред седналата едрогърда рускиня през минута-две се протяга. Сега животът е друг, вече сме 2030 година. Миниатюрните компютри обвили китките на ръцете, като часовници просветват при всяко натискане на копчетата. Натиснеш определеното, целият цифробат се завъртява пред тебе, спираш се на който земен език искаш. Японски нямаш проблем, в слушалката веднага се предава преводът на японски. “Техника, баджанак” – както го е казал Чудомир.
С моята японка се запоз ...