Тя се обърна, но не го видя. Доковете гъмжаха от хора. Къде бе изчезнал? В следващия момент чу глас зад себе си и усети дулото на пистолет опрян в ребрата ѝ..
- "О.. Любезни, хвалиш се с новата си придобивка от "Смит & Уессън`" или се радваш да ме видиш?"
- "Много сте уверена за престъпник хванат натясно, мадам."
- "О, моля ти се! Мадам е майка ми. Мадам Алварес. Аз съм Мария Алварес. За теб може просто Мария.."
Обърна се за втори път и срещна погледа на мъжа зад нея. Изумрудените й очи със закачливи искрици сякаш го подканваха да поразчупи сериозните черти, които лицето му решително бе заело. Пръстът на спусъка не потръпна. Не беше присъщо да се разколебава, но собственикът му този път с нищо не издаваше, че може и да се наложи да го използва като вестоносец на оловната смърт. Дали от близостта на видимо невъзмутимата и дръзка госпожица, дали от приятния и кокетничав аромат на прясно откъснати праскови, ненатрапчиво донасящ се от нея. В пълен контраст с противната миризма на доковете, ...