Зима е. Студено. Всеки се крие там, където е намерил топлина. Не иска и да чуе за това, което се случва навън. Студът затваря човека и той се свива в черупката си и допуска до сетивата си най-важните за него неща. И много са малко тези хора, които ще излязат на разходка в студения ден. А всъщност, точно тогава те ще усетят, колко струват наглед маловажните уют. приятелство и спокойствие. Не толкова важни, може би защото са без пари. Но толкова скъпи, че не всеки може да си ги позволи.
Днес е почивен ден. Излязох рано сутринта. Минус два. Разходка до парка. Ръцете ми мръзнеха. Но през целия път аз си мислех за кафемашината, която ме чакаше. Когато стигнах до нея, разтърках ръцете си една в друга. Пуснах монета. Ободряващата напитка стопли ръката ми. Ароматът на кафе зарадва едно от сетивата ми. А очите все още сънени, свикваха със светлината на деня. Не беше вече толкова студено, макар и водата в локвите да бяха замръзнали. Вървях, а до мен и студът се стараеше да бъде в крак с мен. Не ...