Изведнъж, без да се усети, се запита намусено на глас:
- Ох, защо така се получава? Защо хората са толкова глупави?
- Ха-ха-ха, не се опитвай да разбереш, Зайко :) - без да разбере кога, Мечо се беше промъкнал и седнал до него...
- А! О, Мечо ти ли? Изплаши ме...
- :)
- И какво ще правя сега?
- Ами нищо по-специално от досега :)
- Но аз трябва да се махна. Не разбираш ли?
- Много бързо се отказваш, Зайо :)
- Тя ще ме остави и аз пак ще трябва да се скитам сам по света. А не искам... Уморих се вече... Когато си мислих, че съм открил най-сетне дома си, тя ме отмъкна, а сега дори не ме поглежда...
... Мечо погледна топло Зайо и той продължи...
- Страх ме е...
- Не се страхувай :)
- Да, лесно ти е да го кажеш. Tеб никога не са те оставяли или разочаровали!
- Тогава се страхувай, щом мислиш, че това е решението :)
- Помогни ми...
- Не мога, Зайо :)
- ЗАЩО! :(
- Защото само ти можеш да си помогнеш :)
- Как?!
- Слушай сърцето си :)
- Да, изтъркано и глупаво... Мен са ме учили, че трябва да мисля и да се опитвам да разбера и проникна в нещата.
- И докъде те доведоха тези мисли :)
- Ами справях се.
- И беше щастлив :)
- Така мисля.
- А сега :)
- Сега не знам...
... ммм Мечо се почеса по ушенцето, а после поглади тумбачето си.
- Мисля, че малко мед би ти оправил настроението :)
- Не мисля. Аз не обичам сладко, а е и вредно за зъбките.
- Ммм, както искаш... Не знаеш какво пропускаш :)
... Мечо побутна с лапичка бурканчето до себе си, на което с големи златни букви беше старателно изписано "Мед на Пух" , бръкна смело вътре и после сладко-сладко заблиза течащото удоволствие с натрапчив аромат, който подразни леко чувствителното носле на Зайо. Той пък сви крачета и опря муцунката си на тях.
- Мечо...
- Ахам :) - лакомо преглътна медунчо.
- Защо хората се променят?
- Мляс. Aмиии, порастват предполагам.
- А защо порастват?
- Ами, за да продължат своя кръговрат :)
- И какъв е той ?
- Амиии, нали се сещаш, да си намерят друг човек и да си направят и отгледат малки човеченца като тях :) мляс... такива работи.
... И Мечо облиза апетитно и последната капчица мед от лапичката си. И точно когато се канеше да бръкне отново в бурканчето, Зайо опули очички и наостри ушички към него и изрече много бързо на един дъх.
- И аз ли трябва да продължа своя кръговрат!
... Мечо се разсмя и търкулна назад, като едва не изпусна бурканчето с меда през перваза...
- Ха-ха-ха, ти си играчка, Зайко :)
- Е, и?
- Ние с тебе сме само част от техния път :) от тяхното израстване...
- Значи сме банда безполезни плюшковци!
- Глупаво малко Зайче, ние и приказките за нас ги учим да бъдат добри и грижовни :)
... Зайо отново зарея поглед в облаците, а Мечо поразмърда буркана...
- Искам у дома - измрънка Зайо и подсмръкна звучно.
... След дълго мълчание, в което Мечо се беше заел да опустоши цялото съдържание на бурканчето и да не остави съвсем нищо, неусетно Слънчо с леки стъпки отиде да спи и над главите на двамата една по една почнаха да изгряват малки блестящи звездички.
- Ами не е невъзможно :) - самодоволно примлясна Мечо.
- А! Кое не е невъзможно? - сепна се Зайко като от дълъг сън.
- Да си отидеш вкъщи :)
... Тромаво и непохватно мечето се тупна до Зайо и сложи мека лапа на рамото му...
- Нека ти покажа нещо :) Видиш ли ги онез малки блещукащи неща там горе на небето? :)
- Звездите ли? - попита Зайо.
- Ми аз лично мисля, че са светулки, залепнали на небето, хи-хи-хи, но да, точно те :) Хубаво ли ги видя :)
- Да.
- Сега ще ти кажа една тайна ;)
... Зайко трепна и наостри ушички...
- Това не са никакви звездитулки :) а писменосчета. Ахам, мляс, аз често пращам по тях разни работи до Прасчо, Тигър и Йори. Така винаги знам какво правят и не се чувствам толкова далече от тях :) Даже онзи ден Йори пак си беше изгубил опашката, ху-ху-ху, добре, че Бухала беше мернал Ру да си играе с нея, защото бедното глупаво магаренце отново зарови глава в хвойната. А ти сигурно сам знаеш колко болезнена може да бъде една хвойна :)
... Мечо се облиза отново и хвърли бърз поглед на бурканчето, в което не беше останала ни капка медец. После се обърна към дългухото мъниче и сложи лапичка на сърчицето му...
- Когато обикнеш някой, той остава тук, където и да си :)
... Зайо мушна муцунка и се сгуши в Мечо, а той... пуф-пуф, погледна звездиносчетата на небето и каза с дрезгаво гласче:
- Не се бой... пуф-пуф... Пух ще е винаги до теб :)
... глупаво мое Мече...
02.03.2007
© Дана Todos los derechos reservados