- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.

Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.

 - Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщение… написано на малка хартийка, адресирано до теб.

Развя татко розовата бележка, над любопитното дете. Малките ръчички се стрелнаха нагоре да я уловят, но пръстчета ѝ не стигнаха розовата, мистериозна хартийка.

 - Слушай сега, имало едно време, една млада малка госпожица, която като пораснала, станала малка стройна дама. Тя учила толкова много, че не само станала умна, ами най-умната на целият свят. Тя използвала този свой ум за да подобри живота на всички хора, във всички домове, във всички държави на Земята. Толкова невероятни машини измислила, че решила, за собствено удоволствие, да изобрети машина на времето.

Трудила се тя, дни и нощи в малката си стая. Там в ъгъла, малката машината започнала да се изгражда. С магия, наука, тиксо и ток, машината на времето забучала. С неограничено любопитство, тя започнала да натиска малките бутончета.

Младата девойка започнала да пътувала през цялата история на целия свят. Видяла всеки цар, и всяка цивилизация, така както са били в най-златните си години. Минала и видяла ледени епохи, комети и първите космически ракети.

Цял живот прекарала из пясъците на времето. По време на нейните пътешествия тя написала на малко розово листче, една малка бележка…

 - Позна ли вече, коя е тя?

 - Аз! Аз, когато порасна! - Извика радостно, малката дама.

 - Да, и малката бележка, която ще напишеш, е написана за малката теб.

Отвори малкото детенце в малката стаичка, малката бележка. В нея пишеше:

“Лягай да спиш” - подписано от Малката дама.