Приказка...
Искаш ли да ти разкажа приказка една, там геройте са двама, както ние с теб...
Един човек цял живот се скитал и живота си посветил, да охажва хубавите дами и на всички сърцата им разбил.
Но веднаж остана на улица една, пропъден и пребит от хората на красива млада жена...
Толкова много хора пребиха нещастният човек, за да отмъстят, за всички разбити от него сърца.
Подритваха го толкова хора и никои не му подаде ръка, а само едно момиче до него спря, подаде му ръка и с нежни длани лицето му покри, целуна го плахо и после си отиде.
А мъжът заплака, за първи път обичал, заплака той, но защо?
И спомни си той за очите и красиви и спомни си, че някога и тя му се отдаде, а той сърцето и разбил, а тя все така добра, му бе подала ръка, в този ден на мрак и самота...
Минаха дни, месеци, години, той все за нея бленува, мисли и копня и вече никога не нарани друга хубава жена...
След толкова много дни на самота, той зърна най-красивата жена, сред толкова много красиви цветя, той позна в нея любовта, откри най-мечтаната жена...
Това бе тя, момичето, което той бе ограбил и сърцето, молеше я той за прошка, молеше я и тя прости, сега са така щастливи и вярват в любовта...
Защо и в мен ти така и не се влюби, защо ти грешката си не призна, че аз помагах ти в трудност и беда, че бях до теб в добро и зло и те боготворях, а ти сърцето ми предаде и обрече ме на самота, и с чувствата ми се подигра?...
© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados