Началото на нашата приказка не беше идеално, дори, мога да кажа, доста мъчително те накарах да заемеш ролята на моя принц, но все пак историята започна както си му е редът, с едни съвършени мигове, точно като в баналните детски приказки с щастлив край, но после, точно като в трилър, историята пое по неочакван за децата и веселите феи път  – "Промяната е най-сигурното нещо". Изтъркана поговорка, но до болка вярна, до болка за тези като мен, на които промяната им е носела само ледени чувства. Покрай нея аз си създадох моя поговорка – "Едни съвършени мигове и спомени от миналото никога не могат да се повторят същите в сегашното". В повечето случаи при опита за повтарянето им се получава нов, горчив спомен, защото сега в приказката може да има нов герой, а старите да са с променени чувства – промяната е най сигурното нещо, нали...

      Новата героиня в очите ти сега е идеална, не те е наранявала още, дано и не те наранява, както аз. Новата любов е най-голяма, нали?! Аз съм старият герой, старата любов, изхабена от грешки, но, мили главен герой в моята приказка, не си само ти нараненият, колко рани си нанасял на моето сърце, но аз не се отказах от нашата приказка, не те замених с нов на пръв поглед идеален герой, болеше, но стисках зъби и чаках щастливия край на приказката, болеше, но се борех за Нас, и да, аз съм този наивен герой, който се опита да повтори съвършените мигове от преди, и да, ще трябва да си изпия новия горчив спомен, който създадох сега, май ти си героят с променените чувства и дори аз имам вина за това, но ти все още си моят принц, бори се, бъди смел като в истинските приказки, недей се отказва, не заменяй мен, нали аз съм единствената, твоята принцеса, истинските чувства не си отиват толкова бързо, нали?! Но тя се появи, без да пита дали има място за нея в нашата приказка и сега новата съвършена героиня иска и ще ти създаде нови съвършени мигове, може би по-добри от тези в нашата приказка, така че няма да се налага, като мен, да искаш да върнеш старите. Май аз трябва да си променя чувствата, нали промяната е най-сигурното нещо, защо при мен не се получи, защо пак лея сълзи на изтляващата ни любов и дори след тях приказката ни остана без край. Отново моят принц се колебае дали мястото му е в моята приказка, точно като в началото, отново няма нищо сигурно, щастливият край пак се отлага. Нямаше ли една приказка, в която един от героите избоде очите си на бодли от рози и завинаги в живота му настана мрак? Този край ли да избера за моята приказка, без светлина и без чувства, поне да не виждам как може би започва една нова приказка, принцът пак ще си ти, но не аз съм принцесата!

      Но не мога да се откажа! Надявам се пак да се върнеш в моята приказка, тя още няма край, не посмях да я завърша сама, защото мястото за принца е запазено за теб и в сърцето ми....