Историята на котарака
По идея на Росен Балабанов
… Есента била вече към края си, когато Котаракът изкачил четвъртата планина. Задухал силен, студен вятър, а клоните на дърветата започнали да се навеждат все по ниско към земята. Той се заслушал в гласът на гората, защото имал уговорка с останалите си приятели да се известяват един друг, ако някой пръв успее в плана, но не чул нищо по-различно от естествения шум на гората.
Поспрял се да се поогледа от високо и зърнал сгушено в подножието на планината малко селце. Светлинките едва проблясвали в мрака. Като се надявал, че ще намери добри хора и топло мляко и не видял къде другаде да нощува, Котаракът решил да слезе в селото. Спрял се под прозорчето на една къща и надникнал вътре. Удобно сгушени край огнището две деца унесено слушали майка си, която им разказвала приказка. В този момент вратата се отворила и стопанинът на къщата изхвърлил с гръм и трясък навън красива бяла котка с лъскав черен нашийник. Поотупала тя кожухчето си, поседнала ...