„ -Защо ме разбираш така идеално?
-Защото ние сме двете части на едно цяло. Различаваме се само по обвивката."
Някога преди много години някъде далече в едно друго измерение, живееше Великия Творец. В това измерение нямаше глад и болести, войни и нещастия. Всъщност не можело и да има, защото не било материално. Навсякъде се носели души, чисти и светли. Излъчвали едно прекрасно сияние, което се сливаше с хилядите цветове на измерението. Сякаш невидим художник беше пръснал боите си.
Великият Творец, това беше художникът, всеки ден изваждаше един списък и поглеждаше в него. Почесваше се важно и обявяваше пред всички:
- Днес ще изпратим на земята душите под номера ...
После изваждаше едно ключе и се спускаше в тъмната дупка на своето измерение. Там цареше непрогледен мрак. Но се чуваше пърхането на другите души, сивите. Те не бяха лоши, но не виждаха цветовете, красотата. Случваше се понякога някоя сива душа да се оцвети, но беше много рядко това. И тук ритуалът със списъка се повтаряше.
П ...