Имало едно време едно прасе-касичка, направено не от порцелан, не от пластмаса, а от... желязо. Металното му тяло било покрито с нежно-розова боя, а муцунката му била старателно изрисувана от изкусна ръка, чак до дупчиците на зурлата. И имало само един отвор – тесният процеп за монети отгоре на гърба.
Човекът, който направил прасето, много си го обичал и бил изключително доволен от работата си. Затова като се почудил какво да пусне в този корав „сейф“, избрал най-скъпата си златна монета, стигнала до него от прадедите му и носеща много спомени. Искал тази семейна ценност да се запази завинаги в желязната вътрешност на играчката. Парата издрънчала в коремчето на прасето, а човекът го потупал и му казал с усмивка: „Ето, сега имаш златно сърце“. И винаги го държал близо до себе си и го взимал при пътувания.
Минало време, човекът остарял, разболял се и умрял. Някои от вещите му били изхвърлени, а други си ги поделили наследниците му. Прасето-касичка попаднало у сина му. „Ето, вече ще имам ...