- Хайде, време е за приказка. Днес ще ти разкажа Приказката за жълтата стая... Имало едно време...
- Не! Не искам така.
- Добре! Някога, някъде живеели...
- Кога някога? Защо някога? Щом е приказка, значи и сега живеят!
- Ех, убеди ме...
Днес денят е прекрасен. Малкото момиче за първи път в живота си отива на училище. Тя още не знае какво точно е “отивам на училище”. Толкова е мъничка. Знае какво е стол, маса, мама, тихо, куче, закуска... Но не знае какво е “отивам на училище”.
От няколко дни мислеше за това. Все се намираше някой да отговаря на безбройните ù въпроси, но тя все не можеше да разбере.
Представяше си училището като огромна поляна. Като близката поляна, на която понякога играеха със съседските деца, но не точно същата. Онази другата поляна е много, много голяма. И тревата е по-висока. И цветята са по-красиви. А най-хубавото е, че цялата е оградена със стари дъбове. Толкова са високи, че върховете им се губят в синия кръг на небето, а в хралупите на огромните дънери живеят ...