На стената бе окачено масивно огледало, пред което не твърде млада особа въртеше глава с пресилено за възрастта си кокетство... Любуваше се с нескрито възхищение на причудливите форми на лицето си...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ми омръзнали портретите на личните ми худжници... Те ме правят толкова съвършена, защото им плащам... Аз искам да разбера как ме виждат другите... Поръчай да излеят монети с лика ми, за да могат да ме оценят най-добре... Нали знаеш, че профилът ми е съвършен... нека и такъв го предаде и майсторът...
Хиляди такива златни монети бяха пуснати в обръщение, сякаш за да удостоят с някаква измислена чест поредната богаташка... поредната, която имаше прекалено и пилееше до безпаметство...
Една от тези монети получи като възнаграждение за труда си един беден човечец, за който тя бе цяло богатсво, защото знаеше, че с нея ще купи хляб на гладните си деца и ще излекува болната си съпруга... Не му свиде ...