- Момичета, време е за ставане, хайде побързайте и добро утро! - гласът на дежурната възпитателка звучи глухо и настойчиво в декемврийската дрезгавина на утрото - също като лампата. Първа се пробужда Истината и поглежда с едно око часовника.
- Ти пък какво искаш бе? Не можа ли да поспиш поне веднъж?
- Тик-так, тик-так, аз не спя! Ако заспя, времето ще спре и тогава ще дойде краят на света. Не знаеш ли? Хайде остави ме да си гледам работата!
Истината, чиято работа се състои предимно в присъствие и изчакване, вече е дигнала кръвно от възмушение, но какво да се прави? Такава и е същността, далечна и неразбрана, също като тази на Времето, чийто приятел е часовникът.
- Тези деца определено ще закъснеят! Ервин, направи нещо!
Оглушителен звън на телефонна аларма разцепва тишината, веднъж, втори, трети път... По едно време Тачита дава признаци на живот. В началото хоризонтални. Докато не осъзнава, къде се намира и какви са тия пронизителни звуци. После скача, оглежда с вещото око на генерал от ...