Много искаше с някой да си говори, но знаеше, че не може. Беше хванал от този лабораторен вирус и му лепнаха едногодишна карантина, която можеше и да продължи доживотно, защото гадината се модифицираше на два месеца.
Щом не можеше да си говори, то поне да си пише с умни хора. Първо опита във Фейсбук, но наистина там беше лице в книга. Двусрични коментари, поздрави от типа „Добро утро”, „Добър ден”,”Лека нощ” и много снимки, на ухилени семейства, всякакви ястия и копирани от търсачката фотоси. После реши да пише в сайт за запознанства, но там пък откри, че е порно сайт. Насочи се към нашумял сайт за изкуства. Регистрира се и цяла седмица чете без да коментира или публикува нещо. Уви тук изпадна в някакво объркване за света. Започна с поезия и се ужаси. Там имаше стихове с невероятни метафори и сравнения. Бяха на места спазени някакви рими, на места ги нямаше. В общи линии беше едно, обич изречена по начин близък до шизофренни брътвежи с измисляне на нови думи и комбинации, които звучаха ...