Имало едно време един скорпион. Неговите събратя го избягвали, защото той не жилел и не нападал като тях. Бил толкова безобиден, че предизвиквал само насмешка и презрение.
Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. Така дните им отминавали спокойно и безгрижно.
Един ден лъвицата видяла как двете животинки си общуват. Тя не предполагала, че само си играят. Нахвърлила се върху скорпиона и го стъпкала, за да защити малкото си.
- Но мамо, той беше моят най-добър приятел. – извикало тъжно лъвчето.
- Запомни, дете! Няма добри скорпиони. – изръмжала сърдито майка му.
Извод: Хубаво е да си добър, докато един ден те стъпчат.