Тя
Понякога я виждам, ама само понякога когато съм много изморена в сянката на огледалото. В първия момент даже не смея да повярвам, че отново е дошла. Гледам да сдържам дъха си. Иска ми се да остане, да не я подплаша, да не я прогоня. Приближавам лице към нейното и чудо - тя ми се усмихва. Отначало плахо и колебливо. После все по напористо. Не мога да повярвам. Радостта напира в душата ми. Вглеждам се в най-светлокафявото тъмно, което съм виждала някога в човешко око и я оставям да ми задава въпроси. Знам, че е любопитна и сърцата, не смея да я излъжа, защото не съм готова да я изгубя, и никога не я питам къде е била толкова време и кога пак ще дойде. Тя очаква да и направя кафе. Отдъхвам си - значи не бърза. Правя и присядам. Не я пришпорвам - нека бъде първа, нали е гостенка. А тя оглежда с доволен поглед бухналото в саксията цвете и то доволно пъчи насреща и рошавата си главица. Така и не се научих да разгадавам техните малки тайни. Просто ти отбелязвам и приемам. Още не е дошъл мо ...