Имало едно време, а може би още го има, в една, за нам близка, за други далечна страна, един мъж - за едни странен, за други още по, но за себе си нормален. Роди се в град на малцина познат, но за него център на света. Добре образован, ерудиран, интелигентен, разбираше от литература, музика, кино, физика, химия, дори астрономия. Беше малко механик, малко ел. техник, малко строител, донякъде инженер, ядрен физик, че и доктор се пишеше. Но на тема спорт, разбирайте футбол, както и на тема политика беше бог. Ала характерно за този град, пък и за цялата държава е, че всички са богове на тези теми, а когато боговете имаха различни мнения се получаваха титанични междусъседски сблъсъци, толкова силни, че ехото им понякога се разпростираше чак до съседния вход. Само за едно всички бяха единодушни: „Всички са маскари“ - и треньори, и играчи, и политици, а най-вече последните.
Този човек умееше да критикува. Критикуваше разпалено и от сърце, критикуваше порядките, критикуваше новостите, критикув ...