ПРИКАЗКА ЗА ЮНАКА И ЗМЕЯ
Жената на Юнака - Юлиана, бавно отвори очи. Беше тъмно. Скоро часовникът щеше да звънне, но съзнанието й бавно и уверено започваше да работи. Вече будна, тя изключи алармата, за да не събуди Юнака. Юнакът Румен! Румен, който хъркаше до нея, завит през глава!
"Ох, трябва да започвам!" - помисли си Юлето. Денят я халоса още по тъмното.
"Добре, че вчера изгладих дрехите на Юнака Румен! Иначе нямаше да успея за днес! Такааа... С колата всичко е наред. Платила съм Гражданската застраховка, данъка... такааа... преглед минахме скоро, такааа,... документите са му в сенника. Спомням си! Вчера ги сложих! Така, така, така! Маслото е ново, вода има достатъчно..." - пресмяташе на ум тя, докато навличаше дънките и ризката върху крехката си фигурка.
"Ах, гумите! Трябва да напомпя гумите" - скочи Юлиана и се понесе към гаража. Напипа ключа на лампата и когато светлината изпълни помещението тя с ужас установи, че лявата задна гума на колата е спукана. Нямаше време! Запретна рък ...