ГЪРНЕТО С ЖЪЛТИЦИ

              Имало едно време  един дядо и  една баба. Имали те двама сина и две снахи. Докато били по-млади и имали пари, помогнали на синовете си, построили им високи къщи. Докато била жива бабичката и все още имали малко пари, снахите ги навестявали носели им храна, интересували се от тях. Бабата починала, парите свършили и снахите все по-рядко се сещали за стареца. Чудел се стареца какво да прави, пуста душа не излиза.
              Един ден споделил със съседа си и той го посъветвал.
              - Намери едно гърне. Събери камъчета от реката. Напълни гърнето с камъчетата и всяка сутрин и всяка вечер изсипвай камъчетата и започвай да ги броиш и да ги пущаш в гърнето.  Застани с гръб към прозореца, но направи така, че част от гърнето да се вижда.
               От време на време снахите се сещали за стареца и поглеждали през прозореца, дали не е вече умрял.
               Една сутрин едната снаха, като надзъртала през прозорчето, видяла, че стареца седи гърбом, пуща нещо в едно гърне и си приказва.
               - Знаеш ли, нашият старец изглежда, че има пари. Видях през прозорчето. Пуща нещо в едно гърне и си приказва. - казала на другата снаха.
               - Аз пък ще сложа едно ухо на вратата, да чуя какво си приказва. -   отвърнала втората.
               Отишла втората снаха до вратата, долепила ухо до ключалката и чула:
               - Чат, чат, чат. - като да е звън от падащи монети и - Триста и едно, триста и две, . . .
               - Старецът сигурно брои жълтици. Чух го да казва - триста и едно, триста и две, . . . Представи си, че има триста жълтици, че  и повече . . .  Аз ще отида да му донеса закуска.
               - Аз пък ще взема да го опера.
               И двете започнали да се надпреварват, коя повече да се грижи за него.
 Един ден стареца се похвалил на съседа си:
               - Благодаря ти, съседе, за съвета. Снахите ме гледат като писано яйце. И все ми викат "тате какво ти се яде, тате какво ти се пие, тате . . . искаш ли от това, тате искаш ли от онова. " Аз мислех, че са забравили тази дума, тате.
              Спокойно си изживял останалите дни дядото.
              Когато погребали стареца, снахите едва изтраяли церемонията. Задърпали мъжете си:
              - По-бързо, мъжо, че другата снаха и брат ти ще приберат жълтиците.
              - Какви жълтици, ма, че нали тате даде всичките си пари за да построи и на двама ни къщи.         
             - А, има, има, всяка сутрин и всяка вечер ги броеше.
             Двамата братя и двете снахи едновременно влезли в стаята на стареца. Започнали да търсят и скоро намерили гърнето под леглото.
             - Я, по-спокойно. Ако има жълтици, ще си ги поделим по равно.
             Отворили гърнето и го изсипали. Изсипали се бели кръгли камъчета.
             - Е, братко, ако искаш да си поделим камъчетата. Нищо не се знае, нас какво ни чака.
             Започнали да се смеят и да благодарят на бога, че все пак достойно изпратили стареца.