(на Краси Йорданов с намигване)
Когато накрая съвсем резонно ни плениха команчите, Краси Йорданов избухна в сардоничен смях.
- Чудя се – казва – приятелю, как сега тези идиоти ще ми вземат скалпа.
Погледнах го с нескрита завист и причината беше ясна. Бях неволен свидетел, когато принцесата от една предишна приказка в пристъп на бурна симпатия се опита да го разроши и отскубна неволно последния му косъм. И ме хвана яд на златната рибка, че разрешава само по три желания. В този момент четвъртото ми желание би било съвсем недвусмислено: „Искам на моя бял брат да му поникне буен перчем от руси къдрици.”
Както и да е - изплъзна ми се златната рибка и моето благородно желание не се състоя; изпратиха го през девет гори в десета да се сражава с някакъв кръвожаден змей за ръката на принцесата, понеже такъв бил сценарият, а аз се оказах негов адютант и оръженосец.
Войната с команчите въобще не влизаше в сценария, но тогава долетя Бойко Борисов на бял кон и вика: „Онези – червените, се опитват да ...