Бяха го кръстили със странното име Фъкълбери Фин. Може би в името му бе кодиран един от най-срамните глаголи, както и бъдещите му умения да си служи с изящните си дълги пръсти, защото "Фин" идваше като съкращение от Finger /в превод - Пръст/. Впоследствие животът му щеше да се развие много бамбашка и той да оправдае напълно особеното си име. Когато попът го взе в ръце и поднесе към купела с вода, за да го кръсти, Фъкълбери изпита див ужас, сякаш го похищаваше арабски терорист от ИДИЛ. Започна да плаче и да се тегли, но кръщането все пак се състоя. Това се случи на втората година от начеващия се негов животец, но събитието остави реликтовия си шум завинаги в душата му. В добавка той получи трайна алергия към попове и църкви. Оттогава здравият му инстинкт го караше да стои надалече от тях. Родителите на Фъкълбери Фин го удариха на ергенски живот и момчето бе предадено в ръцетe на баба и дядо. Така то отрасна в една голяма къща в провинцията. Още в детската градина Фъкълбери се влюби страстно в две сладки момиченца - Марийка и Събинка. Поруменяваше, щом срещнеше погледите им. Те бяха същински куклички и той тайно се размечта да се ожени за тях. Не можа, обаче, да определи, коя му харесва повече. Това щастливо обстоятелство го спаси от безумната му мечта. По това време на квартира в дома му се настани под наем младо семейство с две дъщерички. Те бяха палави и закачливи същества и играеха с Фъкълбери от сутрин до здрач на всевъзможни игри. Когато Фъкълбери навърши 8 години, голямата сестричка бе вече на 16, а по-малката на 14. Майка им работеше в някакъв шивашки цех, а бащата бе бияч от милицията. За него мълвата разправяше, че пребивал до смърт хора по време на разпити. Но той се носеше добре с Фъкълбери, може би понеже бе мечтал да си има момченце, а съдбата бе отредила друго. Вероятно и Фъкълбери щеше да го обикне, защото той често го возеше на мотоциклета си, ако не се бе случило нещо много неочаквано. В двора им имаше петли и кокошки. Един от петлите бе накълвал Фъкълбери и кръстницата му - строга жена, взе фатално решение - да се избави от този eкземпляр. В един хубав летен ден Фъкълбери си стоеше в стаята и зяпаше навън през прозореца. Точно тогава видя милиционера, който се приближи с нож в ръка крадешком към петела откъм гърба му и в миг му отряза главата. Сцената беше сюрреалистична, защото пред смаяния поглед на Фъкълбери петелът побягна бързо и безумно, обезглавен и залитащ, прекосявайки целия двор на къщата, докато най накрая се строполи на земята, а тялото му се гърчеше в непрестанни конвулсии. От този ден Фъкълбери отказваше да яде месо.
        Случи се така, че веднъж, играейки през лятото с голямата сестра, тя внезапно бръкна под късия му панталон и го хвана за нещото. Той я погледна учудено, защото не подозираше, а и по това време още не знаеше, какво има предвид, ала тя упорито и методично го галеше с цялата си нежност. Нещото започна да набъбва, а тя порозовяла от възбуда му демонстрира, че то има и друга - скрита функция. Така започна тяхната тайна връзка. Първоначално се криеха и го правеха в зимника върху купчината въглища. Беше много възбуждащо да са и двамата покрити с прахоляк и със светещи от страст очи. Но после станаха дръзки и започнаха да го правят в гостната стая на младото семейство, използвайки отсъствието на родителите, както и на по-малката сестра. Веднъж, обаче, тя съвсем случайно ги завари на местопрестъплението и се наложи да я посветят в заверата си, за да не ги издаде. Фъкълбери бе на седмото небе с двете похотливи какички, които вилнееха и го използваха за набиране на сексуален опит. Това тайно йерогамно съжителство, продължило две години, бе прекъснато внезапно от едно первезно желание на сестричките. Те доведоха без предупреждение една своя много красива братовчедка. Бяха я уговорили да стане член на тайното братство. Когато я съблякоха и подготвиха за ритуала, за първи път Фъкълбери изпита непреодолимо чувство на срам и отвращение от себе си. С двете девойки всичко бе въпрос на навик, но това неземно красиво създание, което като невинно агънце го очакваше напълно съблечено с разтворени крака, хвърли в смут душата му и той напусна стаята.  Дори и години по-късно двете сестри, които живееха вече другаде, го търсеха с копнеж. Имаха си съпрузи и деца, но Фъкълбери Фин още вълнуваше умовете им. Може би от тях той научи много повече, отколкото те съумяха да научат от него. Научи урока, че човекът престава да бъде човек, когато загуби чувството си за срам. Научи също и що е онова, което древните са нарекли святост!