Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщност това ни притесняваше повече от липсата на апетит.
'Какво ти е, Генади? Чувствам, че нещо те измъчва.'
'Мисля, че съм в депресия. Нещо като криза на идентичността.Какво постигнах в този живот? Нито котка като котка, нито човек като човек. 'Говорящ котарак' - много важно... Перверзия на природата.'
'Генади, ти постигна много. Ти си уникален.Милиони котки по света мечтаят да са на твоето място.'
'Какво толкова? Откакто проговорих, котките гледат на мен като психар, който използва очевидната си ненормалност за лично облагодетелстване. Хората винаги са ме приемали като циркаджия, клоун. Е, вярно, уникален, но клоун. Забавен каприз на природата, поредният сапунен мехур на медиите.Ти изпитвал ли си някога чувството на социална безтегловност, на душевен вакуум, създаден от липса на усещане за принадлежност?'
'Хайде, хайде. Много се задълбочи.Далече не си единственият, който е изпитвал чувство на социална безтегловност. Гледай по-позитивно на нещата. Ти си такъв, какъвто си. Знаеш, че себереализацията е един от основните критерии за щастие. А ти направи главозамайваща кариера. Не забравяй, че си депутат, председател и официален говорител на парламентарната група на партия 'Котараци за демократично развитие'. Даже има сериозен шанс да спечелите изборите.’
'Да бе, да, на база позорна коалиция с партията 'Европлъхове'!'
'Политиката изисква компромиси, знаеш го.'
'Другото име на тия компромиси е продажба на морални ценности за постигане на материални такива.'
'Пак много философстваш. Хайде да не почна да изреждам многобройните ти обществени, политически, медийни, културни и т.н. изяви. Така че супер кариера извън всяко съмнение.'
'Кое точно наричаш кариера? Работата ми като агент под прикритие в ДАНС ли? Когато дегизиран като обикновен домашен любимец подслушвах личните разговори на политици и магистрати, за да ги докладвам после на ДАНС? За да разбера после, че събраните от мене сведения се използват се използват за изнудване и търговия с досиета...С това ли да се гордея? Или от това, че симулирах безобразно слаба игра, за да загубя демонстративния тенис мач с Премиера? За да не се засегне егото Му? Или речта ми от трибуната на гей-парада? С оня глупав апел към домашните любимци с хомосексуална ориентация, който ме насилиха да прочета? Такова публично унижение заради едно мизерно еврофинансиране на фондация 'Четири лапи'!'
Говорих с жена ми и решихме, че Генади има нужда от психолечение. Посъветвахме се с приятели. Насочиха ни към доктор Попов - прочут психиатър, известен с нетрадиционните си методи за психолечение -регресивна хипноза, създаване на виртуални реалности.
***
Стаята беше голяма, застлана с балатум. На стената имаше окачен картонен лозунг с надпис 'Грижата за психическото здраве на трудещите се - основна грижа на Партията'. В средата на стаята имаше огромно бюро. Зад бюрото седеше плешив очилат мъж, на видима възраст около 50 години, облечен в тъмносив костюм. Пушеше тънка кафява цигара и прелистваше документи в папка с надпис 'Психиатрична клиника 'Октомврийско знаме' - Досие на Генади Генадиев - говорящ котарак'. В стаята миришеше на смес от хубав тютюн, мухъл и хлорна вар.
'Значи вие твърдите, че сте говорящ котарак?'
'Да, ето, потвърждавам.'
'Другарю Генадиев, позволените дейности и състояния в нашето общество са изрично посочени в Правилника за адекватност на състоянията и поведенията, съставен възоснова решение номер 357 на Върховния Полит Орган за повсеместен психоконтрол.В този правилник състояние 'говорящ котарак' не е указано, следователно говорящи котараци няма.Освен това, съгласно член 94, ал. 3 от Наредбата за научнообосновани интерпретации на явления, чужди на нашата действителност, всеки установен случай на говоряща котка трябва да се квалифицира или като халюцинация на наблюдаващия, или като психическо отклонение на наблюдавания. Тъй като след проведения с вас разговор пред 3-членна комисия от експерти вариантът 'халюцинация на наблюдаващия' беше изключен, остава вариантът 'психическо отклонение на наблюдавания'. Затова беше решено да ви въдворим в място за терапия на индивиди с нарушен душевен баланс. Преди да постъпите в отделение 'Синдром на тежка комуникационна недостатъчност', трябва да ви задам няколко въпроса, за да допълня досието ви.'
'Както добре виждате, аз не съм индивид с комуникационна недостатъчност, а с комуникационен излишък. Освен това, считам, че освен варианти ‚халюцинация‘ и ‚психическо отклонение‘ моя случай може лесно да се обясни с вариант ‚природен феномен‘. Какво мислите по тоя въпрос?
'Нищо не мисля, другарю Генади. Има кой да мисли вместо нас. Каквото има да се мисли по този въпрос, вече е измислено и надлежно отбелязано в Наредбата, която ви цитирах. В раздела на Наредбата, който третира вашия случай, няма тълкование ‚природен феномен‘. Наредбите са за това да се спазват. Освен това тук нямаме отдел за индивиди с комуникационни излишъци‘.
'Но това е смешно! Винаги са ме третирали като феноменален индивид s уникални комуникационни способности, а вие ме третирате като луд! Освен това, отделно от всички други тълкования на моя случай, е съвсем очевидно, че аз съм котарак, който говори перфектно човешки език. А това следва да се квалифицира като владеене на чужд език.‘
‘Това е малко встрани от темата, но ако искате официално да ви бъде признато владеенето на чужд език, ще трябва да представите удостоверение за успешно завършен курс за обучение по съответния език. Не зная как може да стане това във вашия случай.’
'Не е ли достатъчно да докажа, че говоря човешки език, като положа изпит пред изпитна комисия?‘
'Вие не говорите човешки език, защото сте котарак, а Правилникът, който ви цитирах по-горе, категорично твърди, че говорещи котараци няма. Така че няма правно основание за провеждане на такъв изпит.‘
Психиатърът отново се втренчи в папката.
'Тук са записани следните ваши твърдения:
- Участвал съм в американския телевизионен сериал ‚ОктоКОТ‘. Моят герой преживявa драматично личностно развитие във филма, започвайки от уличен пласьор на дрога и последователни преминавайки през телохранител в котешки гей-бар, продавач консултант в магазин за котешки храни, за да стигне до агент под прикритие на ФБР, отдел ‚Котешка престъпност‘.
- Участвал съм като танцьор във видео клипа ‚Хабиби 2‘ на фолк певеца Азис.
- Бях член на Висшия съдебен съвет от квотата на ГПС.
- Председател и говорител съм на парламентарната група на партията ‚Котараци за демократично развитие.
Можете ли да потвърдите всичко това?‘
'Да, потвърждавам.'
'Хм, интересно. Пълни фантасмагории. Тук май имаме и случай на дисоциативно делузионно разстройство...' промърмори си психиатърът.
И после каза на висок глас:
'Засега ви насочвам към отделение 'Синдром на тежка комуникационна недостатъчност.'
***
'Ето, тук е отделението' - каза санитарят, излезе и заключи вратата отвън.
Стаята беше светла, застлана с балатум. Имаше четири легла с ръждясали метални рамки, стара кухненска маса, един стол и една табуретка. Други мебели нямаше. Прозорците бяха с решетки и гледаха към кален двор, опасан с висока телена ограда и обрасъл с магарешки тръни.
В средата на стаята млад къдрокос мъж облечен в тениска и анцуг лежеше по корем и ближеше мляко от купичка. Като видя санитаря и Генади, спря да ближе млякото и без да се изправя, издаде звук, който приличаше на дрезгаво 'мяу'.
'Здравей' - каза Генади.
След като се убеди, че са сами, младежът каза:
'Здравей. Зная кой си. Говорящият котарак. От една седмица се говори, че ще докарат говорящ котарак. Отначало мислех, че е поредната фантазия на някой от ненормалниците тук, но след като лично чух плъх да говори, реших, че може и това да е вярно.'
'Чул си плъх да говори?'
'Да, казва се Герасим. И той е в нашето отделение, само че в друга стая. Лекарят казва, че освен от комуникационна недостатъчност, страдал и от дисоциативно делузионно разстройство.'
'Което ще рече на прост човешки език?'
'Ще рече, че говори всевъзможни измишльотини, сякаш живее в друг свят. Твърди, че е председател на парламентарно представената партия 'Европлъхове'. И всякакви други глупости.'.
'Дисоциативно делузионно разстройство' - помисли си Генади. 'Лекарят ми постави същата диагноза. Значи това е имал предвид... Председател на партия 'Европлъхове'??? Говорящ плъх Герасим? Не може да бъде! Значи Герасим е тук? Сигурно сънувам.'
Младежът прекъсна мислите му.
'Всъщност аз бях в отделение 'Дълбоки разстройства в светоусещането'. Но там беше зле. Всеки ден чай, сухари и супа от лапад. И целодневно четене на Тезисите на Великия Вожд - 'Относно идеалното и реалното благоденствие', 'Относно разумния контрол на очакванията'. Реших да се преструвам на котарак, за да ме преместят тук.'
'А как въобще попадна в лудницата?'
'Миналата година ме арестуваха в Централни хали. След бурна пиянска нощ се хванах на бас с приятели, че ще покажа на практика какво значи лозунгът 'От всекиго според способностите, всекиму според потребностите.', с който ни надуват главите сума ти години. Вярно, способностите ми не са големи - най-значимата е, че мога да се оригвам по поръчка. Потребностите ми от алкохол обаче са огромни.
Сутринта след запоя отидох директно в Централни хали и направих ритуална демонстрация. Първо показах коронния си номер 'Серийно оригване' - оригнах се 20 пъти последователно пред опашката за бира. После тръгнах да си вземам това, което ми се полага по принципа 'Всекиму според потребностите' - почнах да изнасям касите с 'Шуменско пиво'. Дойдоха и ме прибраха. В съда адвокатът ми пледира, че просто съм следвал общоизвестния принцип. Приложихме като веществени доказателства една камара вестници,учебници и брошурки с решения на Политбюро. Не помогна. Съдът ме прати на психиатър и ме въдвориха в това заведение.
Но тук, в това отделение, хранят по-добре - картофки, ошавче от сини сливи, понякога мляко, веднъж седмично пържен салам.'
***
Ключът щракна отвън. Влезе санитарят.
'Генадиев, трябва да се явите при главния лекар.'
Главният лекар държеше в ръце папката с досието на Генади и говореше с дебел мустакат мъж, облечен в офицерски мундир.
'Другарю Генадиев, взехме решение да ви приложим една специална шокова терапия. Изразява се в изпълнението на специална мисия. Полковник Костов ще ви обясни подробностите.'
Военният се покашля и бързо занарежда:
'Ще участваш като летец-изпитател на прототип на лек боен самолет LBS-1, ромалийско производство. Трябва да помогнем на ромалийските другари.
Конструкцията на самолета е максимално олекотена, корпусът е изцяло изработен от бамбук. Двигателят е подобрена версия на двигател на Москвич 408 А. Радиокомуникационният пулт е на база олекотена версия на транзистор ВЕФ. Този модел е проектиран за едночленен екипаж. Ще бъдеш сам на борда. Ще преминеш едночасов курс по пилотиране и радионавигация. Ако има проблеми по време на полета, ще се обадиш на контролната кула.'
Генади застина от ужас. Гърлото му се сви. Успя само да промълви едно тихо дрезгаво 'мяу'. След няколко секунди обаче събра сили да каже:
'Летец изпитател ? Все пак аз съм само един котарак. Макар и говорящ. Не ме ли надценявате в случая?'
'Съвсем не. Това не е прецедент. Нали си чувал за кучето Лайка?'
Генади беше чувал, че кучето Лайка е излетяло, но не беше чувал да се е върнало обратно.
Тук се намеси главният лекар:
'Този полет е преди всичко психотерапия. Идеята е, че след такова екстремно преживяване ще загубиш ума и дума. И няма да продумаш повече.'
'Все пак предполагам, че ще имам парашут?.. Така де, за всеки случай.'
Полковник Костов каза:
'Виж, това още не сме уточнили с ромалийските другари. Ще говоря с тях. Но ти не се притеснявай. Това са нисколетящи самолети. Освен това, вие котките имате по седем живота, ха-ха-ха! Е, шегувам се, де!'
Но Генади не успя да чуе последните думи на полковника, защото междувременно припадна от ужас.
***
'ОК, всичко е наред, сеансът приключи. Как се чувстваш, приятелю?'
Неясен силует се мержелееше пред очите на Генади и постепенно придобиваше образа на доктор Попов. Медицинска сестра снемаше от главата му огромни очила и някакви кабели.
'Къде съм? Какво става? '
'Всичко е ОК, момче. Току-що ти направихме лечебен сеанс тип 'пренасяне във виртуална реалност'. Сигурен съм, че ще помогне да излекуваме депресията ти.'
Генади още треперeше от ужас, но успя да каже:
'Т.е. това всичко в лудницата... е било само...?'
'Точно така, симулация на алтернативна реалност с лечебна цел.'
***
Пиех си сутрешното кафе, а Генади лежеше на дивана със смартфон в ръка и разглеждаше постовете на феновете си във Фейсбук. Жена ми влезе и му подаде разпечатка с ангажиментите му за деня ( от известни време тя съчетаваше ролите на прислужница и секретарка на Генади).
'Какво? Бенефисен футболен мач между 'Бистришките лъвове' и 'Драгалевските котараци'? Участие в 'Шоуто на Славин' заедно с Памелия и Митьо Пушката? Моля те, не ме занимавай повече с глупости! Нали ви казах - ново начало! Вече само един ангажимент на седмица. И тази седмица ангажиментът ми е твърдо определен - подготовка на законопроекта за премахване ДДС-то върху котешките храни... И моля те, сложи ми още филе от сьомга със сос беарнез!'
Радостно ми беше да го виждам вече спокоен, балансиран и с ясни приоритети. Новият Генади. Този д-р Попов е вълшебник.
'Радвам се да те виждам такъв, Генади. Симулираната реалност на д-р Попов наистина те промени. Разбрах, че това лечение е помогнало също и на твоя колега по феноменалност, говорящият плъх Герасим. Той страдал от раздвоение на личността.'
'Зная. Ами феноменалните личности сме така - често страдаме от психически разстройства. Природата едно дава, друго взема.'
'Д-р Попов ти помогна да видиш своята реалност от друг ъгъл. И да преоцениш живота си. Да разбереш, че няма идеален свят и да намериш най-доброто си 'аз' в своя собствен свят.'
'Да, добре, добре. Хайде, не ми говори повече с клишета от учебник по психология. Разбира се, благодарен съм ти много, че ме насочи към д-р Попов. Ама да знаеш, сигурно сам щях да се сетя да потърся такъв тип терапия. По 'Discovery channel' бях вече гледал едно такова предаване за лекуване на депресии по тоя начин... Впрочем, разбрах че довечера сте на гости у Иванови. Ако нямаш нищо против, може да дойда с вас да се видим с Дочка.'
'Дочка?'
'Домашната им котка Евдокия. ОК? Сега ще отида малко да полегна в другата стая.'
Имаше предвид стаята с кожения диван.
© Веселин Данчев Todos los derechos reservados
Благодаря за сутрешната закуска смях!