Детето приличаше на малко птиче, паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
Весело и жизнерадостно , до вчера то кръжеше като като пчеличка сред близките и приятелите си, а гласчето му звънеше радостно и щастливо.
А сега се криеше като ранено животинче в голямата овощна градина на дядо си , под сведените до земята от тежестта на узрелите плодове клони на ябълката. Седеше на земята, опряло гръб на любимото дърво, а сълзите извираха направо от нараненото му малко сърчице и се стичаха по бледото му лице.
Но те не отмиваха горчилката в сърцето му, не успокояваха душата му. Така свито, обгърнало с треперещи ръце слабите си коленца, детето приличаше на осланено без време листо паднало в основата на отрупаното със сочни, алени ябълки дърво.
Тази ябълка отдавна беше пленила сърчицето на момчето. При ...