19 nov 2014, 7:32

Притча за кредита 

  Prosa » Relatos
1109 0 4
6 мин за четене

Притча за кредита

 

  Много отдавна, ама толкова много отдавна, че никой от съвременниците ни не може да каже кога точно е било, в древната финикийска държава имало един голям град в който живеели със семействата си двама приятели Сидон и Тират.

  Те били търговци и имали еднакви по размер магазини, разположени един срещу друг в най-оживената част на града и на най-оживената улица. И клиентите, оборота и печалбите им били еднакви.

– Сидоне, с тези малки продажби как ще задомя двамата си сина? – печално казал на приятеля си един ден Тират.

– Ами аз, Тирате, как ще задомя мойте две момичета? – отвърнал му той.

– Хайде, да се вземат! Освен че сме приятели, нека и да се сродим.

– Да не съм луд... да дам дъщерите си на такъв кретащ търговец като теб. Само на по-богат от мен ги давам! – отсякъл той.

– Синовете ми са стройни и красиви. Богати са... колкото дъщерите ти! Ще ни се родят хубави внучета.

– Първо, забогатей още малко – с усмивка предложил Сидон.

  Привлечен от идеята да задоми децата си приятелят му седнал да умува. Мислил цяла нощ.

– Сидоне, не можем ли да измислим нещо с което да привлечем и двамата повече купувачи? – попитал го Тират на другия ден.

  Приятелят му навел глава, подпрял брадичката си с ръка и се замислил – знаел колко много дъщерите му харесвали синовете на приятеля му за съпрузи.

– Измислих тази нощ нещо – отвърнал той. – Ще го нарека КРЕДИТ. Ще давам стоки на кредит.

– Ти си полудял! Какво е кредит?

– КРЕтени и Тъпанари Искат да Дебелеят. КРЕтените Дебелеят, Искат и Тъпанарите. Нещо такова означава... съкратено.    

  В тази древна финикийска държава дебелият човек се е считал за успял и богат. А най-богат и най-дебел в техния град бил търговецът Мошер.

– Искаш ли, да продадем повече стока и двамата? – предложил Сидон. – Това акадско* огледало е скъпо и трудно би го купил някой в брой за дванадесет сикъла*, освен ако не е богат.

– Ти можеш ли, да направиш така, че някой беден да го купи? – запитал Тират.

– Да! Предоставям му КРЕДИТ. Деля сумата на дванадесет месеца и се получава един сикъл. Всеки месец ще ми плаща по един сикъл – и така цяла година.

– Един сикъл не е много... за да си занесеш веднага това огледало вкъщи. Много си умен, Сидоне!

  Решили и започнали и двамата да продават на кредит стоки на купувачите. Търговията неочаквано потръгнала. След един месец и двамата търговци продали на кредит цялата си стока. Заредили отново – и пак всичко продали на бедните.

  Новината за изгодните продажби достигнала и до търговеца Мошер.

  Изпратил в магазина на Сидон главния си роб с пълна кесия пари да купи стоки на кредит от негово име, но той не му продал стока, защото господарят му можел да я плати изцяло.

  Робът се върнал с празни ръце и разказал как са го отпратили.

  Мошер се ядосал и му наредил веднага да подготви носилката му. Качил се на нея, а четирима роби го отнесли до магазина на Сидон.

– Защо не ми продаваш стоки на кредит? – изкрещял му той.

– Мошер, ти имаш достатъчно пари. Защо ти е да купуваш стоки на кредит. Ако купиш всичко – за бедните нищо няма да остане.

– Аз имам пари, а те нямат. Не ме интересуват... да умират. Искам да ти купя цялата стока на кредит.

– Тогава, богати ми Мошер... ще ти продам... но с лихва – предложил Сидон.

– Ще разграбя стоката ти без лихва. За бедните голтаци може, а за богат и красив като мен – не може. Така ли? Отивам да се оплача на царя! – заплашил богатият търговец и излезнал от магазина.

  Едвам се качил на носилката си защото бил доста тежък. Дал знак на робите да я вдигнат и те го понесли.

  След като видял как търговецът си тръгва пуфтейки в магазина влезнал Тират.

– Защо той не взе нищо? – попитал приятеля си.

– Не иска стиснатата му душица да даде пари в брой и да купи нещо изцяло – отвърнал Сидон. – Предложих му с лихва и той си тръгна.

– Трябва да сложиш лихва и на богати и на бедни. Тази дървена маса струва пет сикъла. Ти й сложи цена – десет сикъла.

– Много е!

– Да, знам! Но някой ще се полакоми и ще я купи само за един сикъл и ще поиска веднага да я занесе вкъщи. Купувачът ще прояви глупост, че веднага може да има масата – предложил Тират.

– Прав си! Бедният ще мисли че може да има скъпа покъщина като богатия. Ще иска да има нещо веднага, което иначе не би могъл да има – съгласил се Сидон.

– Ще дам и спечелените пари от кредита с лихва, срещу десятък. След дванадесет месеца ще имам печалба от още два сикъла.

– Добре, че съществува човешката алчност, а тя е безкрайна както и глупостта му – усмихнал му се Сидон.

– Ако търговецът Мошер имаше чест, съвест и достойнство щеше да остави бедните да купуват стоки на безлихвен кредит, а той да плаща за тях в брой – тъжно казал   Тират и се загледал в минаващите по улицата купувачи.  

  Много отдавна, ама толкова много отдавна, че никой от съвременниците ни не може да каже кога точно е било, в древната финикийска държава – един алчен търговец промени цялата бъдеща история на търговията.

 

***

 

  Четири хиляди години след тази случка, една млада вдовица бе застанала до кухненския прозорец на апартамента си и държеше в ръка известие за просрочен кредит. 

  Мъжът ù бе убит от терористи в държава съседна на древната финикийска.

– Мамо, защо си тъжна? – приближи я дъщеря ù.

– Скъпа, вече трета вноска по кредита не съм вкарвала в банката. Уж е малък... сто и деветдесет лева месечно, но се насъбраха вече три вноски. Не ми достигат парите и да те издържам...

– Догодина съм студентка втори курс и имам право да замина през лятото на бригада в САЩ. Ще изкарам пари. Не се тревожи, мамо! – опита се да я успокой дъщеря й.

– Не взимай никога пари на кредит... без да си сигурна, дали ще можеш да ги върнеш – погледна я с молещ поглед тя. – Кредитна карта също... и тя е със заробваща лихва. Плащай в брой.

  Дъщеря й протегна двете си ръце, нежно я гушна и погали по косата.

– Подлъгаха ме търговците с този изгоден лизинг... за телевизора и пералнята – продължи тихо майката и от очите й се стекоха сълзи. – Който е измислил кредита и тази убийствена лихва... проклет да е!

– Мамо, не си виновна ти. Търговците така се раждат... стиснати и педантично безчувствени. Изкушават ни с бързи кредити, после ни изнудват да преподпишем договора и се оказва... че връщаме двойно сумата! Живеем в свят изпълнен от хора нагли, зли и с лакомо съзнание – каза дъщеря й.

  След малко я пусна от прегръдката си и се отправи към хола. Влезе вътре.

  Сесията й наближаваше и трябваше да учи за изпит.

  Върху масата лежеше отворен учебник по Търговско право.  

 

Край

 

*акадско – Акадската империя е царство, съществувало ок. 2350 пр.н.е. в Южна Месопотамия

*сикъл – древна парична единица

 

© Сър Димитри 2014

© Copyright

© Сър Димитри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Евалина... не ти благодаря за коментара... Нужно е и ти да знаеш, че кредит не се взима за да си купиш нещо незначително... За жилище... да!
  • Да..., нужна е и малко информация...!!!!!!
  • Дани, много си мила...
    Викторе, така е! За съжаление... това са тайните общества, илюминатите и рептилите. Как да се борим с тях... не знам! По дяволите, не трябва да се поддаваме на изкушенията им...
  • Модерното робство е финансово. Модерните робовладелци са лихварите. Модеринте роби сме ние с вас.
Propuestas
: ??:??