Виолета беше навършила четиридесет и пет години, но вече можеше да живее само за себе си. Майка ù беше починала наскоро, а дъщеря ù започна многообещаваща кариера във Великобритания. Тя беше от малкото хора в България, които можеха да не се тревожат за приходите си, защото те бяха постоянни и в прилични размери. Виолета се беше погрижила както за себе си, така и за дома си, помагаше на приятелките си и водеше живота, за който беше мечтала на младини. Дните ù, обаче, бяха малко скучни, защото хората от нейното обкръжение работеха, а телевизията и Интернет не бяха сред любимите ù компаньони. Ето как, Виолета си намери приятно занимание – да наблюдава хората при разходка в парка или от балкона на дома си. Знаеше, че винаги може да научи нещо ново и тя прие това предизвикателство. От известно време, всеки ден виждаше едно малко, около пет-шестгодишно момченце да пресича улицата пред дома ù. Наблюдаваше смелото му притичване между колите и си отдъхваше едва когато слабичката му фигура се оз ...