Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащият шум на “катюшите”, последван от страхотни детонации, пламъци и прах. Но вместо върху немските окопи те се бяха изсипали върху българските, понеже някой си не разбрал, че те носели същите каски като немците.
- Ей, че ни изтепат наште!- Върбан се опитваше да надвика трясъка. На лицето му, покрито с мръсотия, се белееха само две очи с разширени от страха зеници. От окопа им, забулен в прах, се чуваха дълги откоси от картечен огън, виковете за помощ на ранените. Кольо, без да изпуска дръжките на MG-то, наведе глава към помощника, блъскайки каската си в неговата.
- Дай нова лента, пак идват! – В настъпилата за миг тишина гласът му проехтя като крясък. Картечницата, като че ли поела дъх за секун ...