Пробуждане

   Духаше упорит вятър и валеше нахален мартенски дъждец. Времето се беше издуло и напъваше да роди. Ала пролетта още не бързаше да се ражда. Студът се разхождаше ухилен и доволен сред разкаляните пътища. В края на прогизналото Ормановско поле дърветата стояха настръхнали от ужас. Бяха се хванали за ръце.
   -Прощавай, татко Дъбе! - Елица се наклони и целуна изсъхналите клони на стария дъб в боровата гора.
   -Ела, сестрице! - Брезица прегърна Елица и двете мълчаливо заплакаха.
   Грозно ревна моторният трион в ръцете на младия циганин Селим. Смело той нагази в гората.
   -Деца, нека първо мен да посече! Вие стойте настрана!- татко Дъб застана гордо пред циганина и зачака. Селим не бързаше, претегляше дървесата на стария дъб и пресмяташе печалбата.
   От близкия поток дотърча Боби бобъра и се примоли на татко Дъб:
   -Татко Дъбе, искаш ли да му прегриза краката?
   -Недей, Бобчо, ако ще прегризваш нещо, то това да са моите корени. Направи го бързо.
   Ужасен бобъра заръфа корените на старото дърво. Циганинът настъпи газта на "Щилката" и впи ножа в тялото на татко Дъб. Дъбът изстена, изви се настрани и рухна точно върху Селим.
   Бобърът Боби и дърветата, онемели, дълго гледаха към татко Дъб. Циганинът не мърдаше. Кротко ръмжеше само моторния трион.

   Циганската махала настръхна като кошер на диви пчели. Точеха се брадви, вадеха се триони, псуваше се на турски, цигански и български...
   -Стойте! - дядото Селим кресна на български, махна с ръка да му доведат коня и препусна към гората. Никой не тръгна подире му. Дядо Селим беше и Бога и царя на циганите, а те го слушаха и почитаха.

   Кончето спря точно пред мъртвешката прегръдка на стария дъб и младия циганин. Селим - старши угаси "Щилката" и  прегърна внука си. Погледна огромното дърво и проплака:
   -Аман, заман татко Дъбе, отмести се внука си да изтръгна. Ще сторя де що трябва, само не ми го отнемай. Не позволявай семката ми да погине...
   -Еей Селиме старо-аро, видиш ли дъбовата гора над циганската махала? Не я видиш, защото отдавна няма гора. Защото ти, баща ти и братята ти я изсякохте и продадохте. - Боби бобъра прегриза корените на татко Дъб и той се претърколи с трясък настрана. Старият Селим грабна внука си, метна го на кончето и препусна към дома си.

  А младият циганин  Селим остана жив. В болницата го закърпиха, наместиха потрошените му кости и го поставиха в гипсово корито. Изписаха го в края на есента.

Върна се в селото и най-напред отиде на гроба на дядо си. Бяха погребали стария Селим в младата дъбова горичка над циганската махала.
СО23032015БС