П Р О Д А Д Е Н А Н Е В Е С Т А
А животът си течеше.
Жените и децата копаеха земята, а мъжете вървяха по балканите за сухи дърва или да пасат добитъка, а вечер се заседяваха все повече в кръчмите, за да пооплакнат гнева си.
След един такъв разговор в кръчмата с приятеля си Петър, младият момък Русан отиде да моли Спаско Маринчев от махалата Баятурци да му даде младата си щерка за невеста.
Девойката за миг показа бялото си лице на джама и бързо го скри зад перденцата.
Бащата Спаско не поиска и дума да чуе. “Не бил от тяхната черга. И къща нямал собствена.” Каза и отсече категорично:
- На турчин ке я дам, ама на теб не я давам! Недей да ме молиш повече, полза няма да има никаква. Върви си по пътя, по живо, по здраво. Инак не знам какво може да сторя. Знаеш как умервам с пушката.
От към цъфналите сливови дървета се зададе кърсердарина. Дочул разговора им, позасука мустак и подбутна феса си назад, а пискюлът му весело затрептя в едно със стъпките му.
Двамата мъже замълчаха, като че изворът ...