Щото кълките ù бяха дебели. По това време бяха на мода дебелите кълки и заоблени задници. За такива жени мъжете примираха от удоволствие. Мъжът на Парашкева беше невзрачен човечец и тя не можеш да му прости, дето я беше оставил без дете. Влачеше се все с чужи мъже, та да му го върнеше тъпкано, така казваше: “Мухльо се е родил, мухльо ше си умре.”
   Нурито обичаше анасонлийката. Всяка вечер висеше по кръчмите и се връщаше със светнали очи у дома си, кандилкайки се. Стигнеше ли стръмното на  Бунарджика, започваше да хълца и ломотеше с надебелен език: “Айдън бе, алтън Парашкево.” Непрекъснато повтаряше, сякаш беше се завъртяло мелнишко  колело. Сърцето му се късаше от любов. Това му пречеше да бъде мил със семейството си. Но всичко премина като вълна в морето. Парашкева избяга с един богат турчин в Цариград. Заряза всичко и там се запиля.
   Павлето и Вяра вървяха мълчаливо, хванати ръка за ръка. Пред погледа им  се изпречи бай Георги- словослагателят. С широка душа беше завалията. Голямо семейство имаше човечецът. Парите не стигаха, но той намираше време и колай да си  сръбни всяка вечер.
Една вечер в кръчмата, дето си пийваше ракийцата, беше дошъл продавач на лозове.
По това време имаше все вносни лотарии - австрийска, френска, шнайдер и какви ли не още. Хората се пристрастяваха към тях, въпреки че билетите струваха скъпо.
   И така, бай Георги като се върнал в къщи, жена му Анастасия вдигнала такава врява, че комшиите се насъбрали около оградата. “Ляб не носиш, а билети купуваш, будала с будалите.” - викала тя. А той тихичко: “Пийнал бях, помаих са.” Но не щеш ли, след една седмица, на бай ти Георги му провървя късмета. Спечели от лотарията 5000 лева. Та като започнаха ония ми ти овърдлъци . Гуляй след гуляй. Оня ми ти приказен свят. Чак на Рилския манастир ходи цялото семейство. На малъ хаджалък - така го наричаха людете.

лозове - билети от лотарията

овърдъци - разточителства

Следва продължение